Източници за приготвяне на хомеопатичните лекарства са главно растения, минерали, някои субстанции от животински произход, тъкани и химически субстанции, в това число и отрови.

Лекарствата обикновено се приемат под формата на малки бели гранули, единични прахчета и капки, които се поставят под езика. В определени случаи могат да се втриват по кожата на подходящи места.
В IV век преди новата ера гръцкият лечител Хипократ открива наличието на два различни подхода към болестта - чрез “противоположното“ и чрез “подобното”. Ортодоксалната медицина - “алопатията” - лекува на принципа на противоположното, а хомеопатията - на подобното.
“Доказването” е термин, които се използва в хомеопатичната фармация. Потенцираният хомеопатичен продукт се приема за лекарство след изпитване от здрави доброволци, никога върху животни. Дава се в повтарящи се дози на група хора до появата на симптоми. Прави се подробен запис на усещанията на всеки изпитател и тази информация е картината, която лекарството лекува. Тази картина се записва в хомеопатичната Материя медика, а в хомеопатичната Фармакопея се прави статия за източника, получаването и доказването.
Хомеопатичните лекарства се прилагат за първа помощ и за лечение на хронични заболявания. Когато се оказва първа помощ, физическите симптоми у човека са възможно най-близки до информацията на физическите симптоми на лекарството. При лекуване на хронични оплаквания трябва да се открие най-подходящото лекарство, като се взимат под внимание тоталността на симптомите у болния /на умствено, емоционално и физическо ниво/.
“Всички лекарства без изключение лекуват тези болести,чиито симптоми приличат най-много на техните собствени и не оставят нито една от тях неизлекувана”. С. Ханеман, Органон на лечебното изкуство – 6-то издание.
Хомеопатичните лекарства оказват мощен ефект върху имунната система на организма.
Първата стъпка при приготвяне на хомеопатичното лекарство е да се направи тинктура /настойка/. Следващият етап е по метода на С. Ханеман – многократно потенциране /динамизиране, сукусиране/ на спиртен разтвор, в който е капната една капка от тинктурата. Различното количество спирт, в който се разрежда и динамизира единствената капка от тинктурата, определя и различните видове потенции /разреждания/ на хомеопатичните медикаменти.
С /це/ или СН /Н - по Ханеман/ потенция се нарича още и стотично /центисимално/ разреждане: 1 + 99 = 100, или една капка от тинктурата се смесва с деветдесет и девет капки от спирта и следва динамизиране.
D /де/ или Х /хикс/ потенция е десетичното /децимално/ разреждане: 1 + 9 = 10, или една капка от тинктурата се смесва с девет капки спирт и следва динамизиране.
LМ потенция е т. нар. мека потенция и представлява разреждане 1 : 50 000.
К потенцията се приготвя по метода на Корсаков, при който разрежданията се извършват както при С потенцията, но на всички етапи се използва само един съд, докато при другите разреждания съдовете са за еднократна употреба.
Съществуват и други видове разреждания, но в практиката се използват предимно гореописаните.
Хомеопатичните лекарства са два вида: монопрепарати – само от една субстанция и комбинирани – от няколко субстанции.